Аз го направих още на 12, не, не това което си мислиш. На 12 се влюбих за първи път и вярвах, че това е любовта на живота ми, въпреки че зодиакалните ни знаци не съвпадаха, нито възрастта. И това беше толкова удобно. Често се появявах на вратата му неканена, гледах футбол без да искам, пушех и си мислех, че така се прави. Просто е, влюбен си, желаеш някого и отиваш при него, не те спира инатът, гордостта. А то пък се оказа иначе и понеже аз на 12 вече бях се влюбвала безрезервно за първи път,  по-късно се смеех на останалите (които бяха закъснели). И беше различно, влюбването на 17, 19, 25 няма нищо общо. Повече не се появих неканена някъде, повече не бях пряма, не бях нахална (когато бях влюбена). Сигурно за това не те изживях, а може би трябваше. И си мисля дали да напишеш адреса си  с химикал на ръката ми е било покана и защо не съм я приела. Сигурно така е правилно.

Ако не само бях държала ръката ти
И небето бе наше
Нямаше да съм сега такава
Сигурно нямаше да бие това малко сърце
Да заспива в ръцете ми
А дори да беше ми се случило
Същото ли щеще да бъде?
Позволих си щастие без теб!