Двадесет и четвърти Юли

Летящи стартове на луди принцове,
загубили кристални мечове.
Няма ги принцесите, ни слугини, ни царкини,
само пътища от прах.
Преследват ги говорещи орли
и им казват някакви лъжи.
Къде ли са пантофките
или може би пък да са чизми,
но не на котарак.
Няма замъци дори от сняг.
В тая приказка е пълно само с принцове,
които никога не са на правилния път.

Деветнадесети Август

Утрешни истини, като котешки приказки.
Зелените ми нокти търсят какво да наранят,
а теб тe няма и с тях наранявам само себе си.
Как така винаги съм с разкървавени устни след тебе,
но не боли.

Иска ми се просто да заспивах,
и да сънувах,
но ти не ми позволи.
Вместо сънища ми подари
цветни нощи по софийски булеварди
и сиви сутрини в позорни спални.

Преди беше по-лесно.
Нямах нужда от слънчеви очила,
нито от такси.
Сутрин се събуждах толково близо до вкъщи.

Той

Нашата любов е жестока, груба, безпощадна и безпардонна.
Като дете, което още опознава света.
Тая наша любов разрушава пътищата помежду ни всеки път щом се състои.
Стените се страхуват от нас.
Кожата ми мрази до полуда устните ти,
които винаги я белязват, сякаш за да може следите да викат вместо тях,
че теб те има.
Гърбът ти помни болката, която ръцете ми му причиняват,
докато тялото ми безпощадно виси във въздуха понасяйки твоята любов.
Нашата любов е жестока  и ненаситна.
Като котка открила как се влиза в клетката на славеи.
Ти разрушяваш мене и аз разрушавам тебе.
Безмилостно.

Разказвачи на неписани истории

Ти си разказвач 

и знаеш много приказки-

цветни или черно-бели приказки.

Ти си разказвач

на неизживени мигове.

Ти ги правиш истински.

Способен си да чувстваш

чужди чувства

и да мислиш

чужди мисли.

Ти нямаш устни, 

а изричаш сладки думи.

И можеш да накараш всеки

да те чуе.

Ти не съществуваш

и разказите ти не съществуват.

Ти си вътре...

И говориш...

Аз те слушам.

Храна, вино и цветни размисли

Улица "Дондуков", ателие на деветия етаж.Обожавам това място, заради човека, който ме очаква там.Аз съм безпределно влюбена в тези моменти, като този...Слънчев Февруари-седя пред входната врата и очаквам отключването и, предстои ми да прекарам ден, който досега не е бил и никога повече няма да бъде.
Влизам в огряната от обедното слънце стая и както всеки друг път, когато прекрачвам прага не те заварвам сама.Винаги има гости или ученици и ти винаги си в някакъв безпорядъчен вид, който те прави очарователна.Когато за пръв път слязох от асансьора на деветия етаж, ти ме чакаше приклекнала на вратата с котарак в ръцете ти  и преди да ме поздравиш с широка усмивка заяви "Забравих да кажа, че имам куче!", беше Септември, още беше лято.И сега когато идвам при теб си спомням този ден.
Мога да прекарвам цели дни при теб без да се отегча, без да остана без думи или без интерес към всичко, което ми говориш.
Не можеш да ми обърнеш внимание и ми казваш да почакам и аз чакам.
Дочаквам  всички кубчета, етюди, скици и сфери да си отидат и се подготвям за най-чудесната част от нашата среща.
Бутилката вино вече ни чака върху масата и ти ме изненадваш с още едно изкуство, което владееш.Признавам си-готвиш божествено.
Храната и виното са прелестни, но не биха били нищо ако не им се наслаждавам докато разговарям с теб.
Ти говориш цветно и аз мисля цветно.Аз ти разказвам емоционално и ти се радваш, че съм влюбена.
"Всичко в живота е любов и всеки това търси.Ако я няма нищо не е както трябва-готвенето и то е любов-ако не го усетиш и изпиташ не би направил нищо хубаво.Без любов светът е безмислен." Разказваш ми за твоите майка и татко-щастливо влюбени от шестдесетина години.Претежаващи онази несломима, романтична любов.Все още влюбени един в друг.Аз пък ти показвам моите- и те са влюбени, но тяхната любов е от онази първичната, страстна любов, която те кара да полудяваш, онази любов, която те докарва до омраза.
"Радвам се, че се разделиха иначе просто щяха да се избият-непоправимо влюбени един в друг."Ти се сещаш за "Войната на семейство Роуз".
По Star Fm тече предаване за африканска музика.Мелодиите се вливат вътре в нас, тъй както глътките вино.
С тебе си говорим за толкова много неща.Вярвам, че животът ни е събрал. И ти ми разказваш за съдбата...
Посрещаш последни гости за днес-твой съученик и приятелката му.Побелял чаровник преполовил едно столетие, а пък тя е мъничка като врабче-пеперудено влюбени пораснали хлапаци.Ти ми разказваш и за тях.Всеки намира точния когато трябва.
Идва време да си тръгвам въпреки, че никак не ми се иска.
Цветните ти думи ме придружават в хладната февруарска нощ-чак докато стигна до леглото си.
Благодаря за този ден.

Ръж

Аз и ти насред поле от ръж.

Аз и ти, а на около ни звук.

Аз и ти сред класовете ръж.

И само повея на вятъра понася 

облаци и поклаща цъфналата ръж.

Аз и ти не сме един за друг,

но заедно летим с криле от ръж.

Хладно е високо в небесата, но 

аз ще те завия с одеало изтъкато 

от цъфналата ръж.

Вълшебник

Не се лъжи...
Не се лъжи в очите и, те са омагьосани.
Омагьоса ги един вълшебник преди повече от сто лета.
Омагьоса ги да гледат празно в него, за да не разбира никой, че тя е влюбена.
Не се лъжи...
Не се лъжи в ръцете и, те са омагьосани.
Омагьоса ги един вълшебник преди повече от сто лета.
Омагьоса ги да търсят само него, дори него да го няма на света.
Не се лъжи..
Не се лъжи в нея, тя е омагьосана.
Омагьоса я един вълшебник, омагьоса я преди повече от сто лета.

Няма да те издавам, никога не съм го правила.

Новото ми червено червило и късата ми коса те заинтригуваха.Малко съм тайна, все едно не съм оново момиче, което познаваше, чиито дълги коси обичаше да подреждаш и не се страхуваше да го целуваш, защото не оставяше никакви следи, точно както на тебе ти харесваше.
Странно, сега изглежда така сякаш и аз не съм го познавала, но не познавам и тази, която виждаш сега-все още.Първите пъти, в които я виждах в изхабеното огледало на стената на спалнята нямах представа коя е.Ако искаш можем да я опознаем заедно?
Съмнявам се, тя ти изглажда твърде трудна нали, ти обичаш по-лесните неща.
Колко пъти си казвал, че обичаш дългокосото момиче и пред колко хора си го казвал и пред колко хора си го показвал, нищо, че никой не знаеше, че вечер го водиш в леглото си и заспиваш в ръцете му, а сутрин се будиш оглеждайки се в очите му.А сега като гледаш тази девойка ти се струва, че се е превърнала в жена, преди това искаше-да порасне, но сега май те плаши.
Преди обичаше да говориш с нея и вечер я водеше на тайни места, за да я видиш , за да и поговориш и тя да те изслуша, а пък тя го правеше добре.После опиянени от интригата, в която потъвахте се качвахте в колата ти и изчезвахте в мъглата на приближаващото утро, което заплашва да ви разкрие.
Сега е друго, защото вече съм подозрителна, твърде съм тайна и загадъчна, за да съм обичана от тебе, нищо, че аз зная истината...
Сега е трудно, защото дори нощта не може да ни скрие, така както ни криеше преди, когато лъжливи заспивахме посреднощ.
Никой не знае, че съм припадала в банята ти, останала без сили от себе си, такава каквато съм била с тебе.Никой не знае, че съм се събуждала в чуждо легло, твоето, но този път чуждо...и съм пила от чужда чаша, твоята, но този път чужда.Никой не знаеше, какво точно имаш впредвид, когато свойски полагаше ръка върху разголените ми бедра докато седяхме в кафето с общите ни приятели, никой нито един от тях незнае, че всъщност им казваше, че съм твоя, а всъщност ничия.Никой не знаеше какво мислиш, когато полагаше глава върху рамото ми, след поредната нощ по софийските клубове, никой, нито един от твоите приятели, които не ме познаваха.
Никой всъщност не знае какви бяхме аз и ти.
А сега новото ми червено червило и строго изписани вежди те уплашиха, определено не съм момичето, което познаваше.А пък ти си си същият и зад уплахата ти издайнически изплува и друго...Няма да те издавам, никога не съм го правила.

Пристъпвам бавно, вперила поглед в земята, защото умирам от срам!!!
Става така само когато ти ме гледаш, пардон лъжа, когато ти ме изпиваш, събличаш с очи и се чувствам гола и твоя, защото начинът, по който ме разсъбличаш ме прави ничия.
Дългите ти мигли потрепват и сякаш ме галиш, дори рисуваш по кожата ми, а не оставяш следи.
Повдигам глава-плахо, срамувам се, та нали ме остави гола насред града!Лош си, защото се любуваш на моето притеснение от далече и дори нямаш намерение да ми позволиш да се облека, нито ще дойдеш, за да ме скриеш!
Зная колко много харесваш тази игра, защото тя се играе по някакви твои странно извратени правила.
Настръхвам, твърде е студено, за да ме разсъбличаш, но не мога да те спра...

Фалшиви

Неделно...Сякаш небето се отдалечава и ти казва, че никога няма да си като птиците!А на теб толкова много ти се иска да полетиш, да избягаш...
Фалшиви сме, а ни се иска да сме истински.
Помня прегръдките...и ако някой друг ги е видял е казал "Те са щастливи, обичат се, заедно са." Помня ръцете, очите и ако някой друг ги е видял е казал"Те са невъзможни, а трябва да са заедно, крият се сякаш са дргуги, грешни..."Помня думите и ако някой друг ги е чул е казал "Защо лъжат себе си, защо измъчват и другите с неизречените реалности на живота си?"
Къде сме всъщност, аз-лицемерката и ти-беглецът?
Защо убиваме красотата с този фалш и лъжем хората, света.Не, не, че а някого му пука за нас-лъжливите, но би трябвало поне ние самите да помислим един за друг, аз за себе си и ти за тебе!
Няма имена защото това не сме аз и ти -реалните. А искам да сме истински.