вторник, 25 януари 2011 г.

Няма да те издавам, никога не съм го правила.

Новото ми червено червило и късата ми коса те заинтригуваха.Малко съм тайна, все едно не съм оново момиче, което познаваше, чиито дълги коси обичаше да подреждаш и не се страхуваше да го целуваш, защото не оставяше никакви следи, точно както на тебе ти харесваше.
Странно, сега изглежда така сякаш и аз не съм го познавала, но не познавам и тази, която виждаш сега-все още.Първите пъти, в които я виждах в изхабеното огледало на стената на спалнята нямах представа коя е.Ако искаш можем да я опознаем заедно?
Съмнявам се, тя ти изглажда твърде трудна нали, ти обичаш по-лесните неща.
Колко пъти си казвал, че обичаш дългокосото момиче и пред колко хора си го казвал и пред колко хора си го показвал, нищо, че никой не знаеше, че вечер го водиш в леглото си и заспиваш в ръцете му, а сутрин се будиш оглеждайки се в очите му.А сега като гледаш тази девойка ти се струва, че се е превърнала в жена, преди това искаше-да порасне, но сега май те плаши.
Преди обичаше да говориш с нея и вечер я водеше на тайни места, за да я видиш , за да и поговориш и тя да те изслуша, а пък тя го правеше добре.После опиянени от интригата, в която потъвахте се качвахте в колата ти и изчезвахте в мъглата на приближаващото утро, което заплашва да ви разкрие.
Сега е друго, защото вече съм подозрителна, твърде съм тайна и загадъчна, за да съм обичана от тебе, нищо, че аз зная истината...
Сега е трудно, защото дори нощта не може да ни скрие, така както ни криеше преди, когато лъжливи заспивахме посреднощ.
Никой не знае, че съм припадала в банята ти, останала без сили от себе си, такава каквато съм била с тебе.Никой не знае, че съм се събуждала в чуждо легло, твоето, но този път чуждо...и съм пила от чужда чаша, твоята, но този път чужда.Никой не знаеше, какво точно имаш впредвид, когато свойски полагаше ръка върху разголените ми бедра докато седяхме в кафето с общите ни приятели, никой нито един от тях незнае, че всъщност им казваше, че съм твоя, а всъщност ничия.Никой не знаеше какво мислиш, когато полагаше глава върху рамото ми, след поредната нощ по софийските клубове, никой, нито един от твоите приятели, които не ме познаваха.
Никой всъщност не знае какви бяхме аз и ти.
А сега новото ми червено червило и строго изписани вежди те уплашиха, определено не съм момичето, което познаваше.А пък ти си си същият и зад уплахата ти издайнически изплува и друго...Няма да те издавам, никога не съм го правила.

1 коментар:

  1. Страхотно казано и все така фино разкриващо, но не дотам, че да е издайническо...

    ОтговорИзтриване