петък, 22 юли 2016 г.

Мразя
как те сънувам нощем
и  в топлия въздух
бленувам дъжд.
Ръцети ти са студени
и чужди,
мълчиш.
Аз чувам
как разказваш
на други...
Защо не
на мен?

сряда, 7 декември 2011 г.

Двадесет и четвърти Юли

Летящи стартове на луди принцове,
загубили кристални мечове.
Няма ги принцесите, ни слугини, ни царкини,
само пътища от прах.
Преследват ги говорещи орли
и им казват някакви лъжи.
Къде ли са пантофките
или може би пък да са чизми,
но не на котарак.
Няма замъци дори от сняг.
В тая приказка е пълно само с принцове,
които никога не са на правилния път.

четвъртък, 1 септември 2011 г.

Деветнадесети Август

Утрешни истини, като котешки приказки.
Зелените ми нокти търсят какво да наранят,
а теб тe няма и с тях наранявам само себе си.
Как така винаги съм с разкървавени устни след тебе,
но не боли.

Иска ми се просто да заспивах,
и да сънувах,
но ти не ми позволи.
Вместо сънища ми подари
цветни нощи по софийски булеварди
и сиви сутрини в позорни спални.

Преди беше по-лесно.
Нямах нужда от слънчеви очила,
нито от такси.
Сутрин се събуждах толково близо до вкъщи.

Той

Нашата любов е жестока, груба, безпощадна и безпардонна.
Като дете, което още опознава света.
Тая наша любов разрушава пътищата помежду ни всеки път щом се състои.
Стените се страхуват от нас.
Кожата ми мрази до полуда устните ти,
които винаги я белязват, сякаш за да може следите да викат вместо тях,
че теб те има.
Гърбът ти помни болката, която ръцете ми му причиняват,
докато тялото ми безпощадно виси във въздуха понасяйки твоята любов.
Нашата любов е жестока  и ненаситна.
Като котка открила как се влиза в клетката на славеи.
Ти разрушяваш мене и аз разрушавам тебе.
Безмилостно.

четвъртък, 31 март 2011 г.

Разказвачи на неписани истории

Ти си разказвач 
и знаеш много приказки-
цветни или черно-бели приказки.
Ти си разказвач
на неизживени мигове.
Ти ги правиш истински.
Способен си да чувстваш
чужди чувства
и да мислиш
чужди мисли.
Ти нямаш устни, 
а изричаш сладки думи.
И можеш да накараш всеки
да те чуе.
Ти не съществуваш
и разказите ти не съществуват.
Ти си вътре...
И говориш...
Аз те слушам.

събота, 12 февруари 2011 г.

Храна, вино и цветни размисли

Улица "Дондуков", ателие на деветия етаж.Обожавам това място, заради човека, който ме очаква там.Аз съм безпределно влюбена в тези моменти, като този...Слънчев Февруари-седя пред входната врата и очаквам отключването и, предстои ми да прекарам ден, който досега не е бил и никога повече няма да бъде.
Влизам в огряната от обедното слънце стая и както всеки друг път, когато прекрачвам прага не те заварвам сама.Винаги има гости или ученици и ти винаги си в някакъв безпорядъчен вид, който те прави очарователна.Когато за пръв път слязох от асансьора на деветия етаж, ти ме чакаше приклекнала на вратата с котарак в ръцете ти  и преди да ме поздравиш с широка усмивка заяви "Забравих да кажа, че имам куче!", беше Септември, още беше лято.И сега когато идвам при теб си спомням този ден.
Мога да прекарвам цели дни при теб без да се отегча, без да остана без думи или без интерес към всичко, което ми говориш.
Не можеш да ми обърнеш внимание и ми казваш да почакам и аз чакам.
Дочаквам  всички кубчета, етюди, скици и сфери да си отидат и се подготвям за най-чудесната част от нашата среща.
Бутилката вино вече ни чака върху масата и ти ме изненадваш с още едно изкуство, което владееш.Признавам си-готвиш божествено.
Храната и виното са прелестни, но не биха били нищо ако не им се наслаждавам докато разговарям с теб.
Ти говориш цветно и аз мисля цветно.Аз ти разказвам емоционално и ти се радваш, че съм влюбена.
"Всичко в живота е любов и всеки това търси.Ако я няма нищо не е както трябва-готвенето и то е любов-ако не го усетиш и изпиташ не би направил нищо хубаво.Без любов светът е безмислен." Разказваш ми за твоите майка и татко-щастливо влюбени от шестдесетина години.Претежаващи онази несломима, романтична любов.Все още влюбени един в друг.Аз пък ти показвам моите- и те са влюбени, но тяхната любов е от онази първичната, страстна любов, която те кара да полудяваш, онази любов, която те докарва до омраза.
"Радвам се, че се разделиха иначе просто щяха да се избият-непоправимо влюбени един в друг."Ти се сещаш за "Войната на семейство Роуз".
По Star Fm тече предаване за африканска музика.Мелодиите се вливат вътре в нас, тъй както глътките вино.
С тебе си говорим за толкова много неща.Вярвам, че животът ни е събрал. И ти ми разказваш за съдбата...
Посрещаш последни гости за днес-твой съученик и приятелката му.Побелял чаровник преполовил едно столетие, а пък тя е мъничка като врабче-пеперудено влюбени пораснали хлапаци.Ти ми разказваш и за тях.Всеки намира точния когато трябва.
Идва време да си тръгвам въпреки, че никак не ми се иска.
Цветните ти думи ме придружават в хладната февруарска нощ-чак докато стигна до леглото си.
Благодаря за този ден.