събота, 3 ноември 2018 г.


Аз го направих още на 12, не, не това което си мислиш. На 12 се влюбих за първи път и вярвах, че това е любовта на живота ми, въпреки че зодиакалните ни знаци не съвпадаха, нито възрастта. И това беше толкова удобно. Често се появявах на вратата му неканена, гледах футбол без да искам, пушех и си мислех, че така се прави. Просто е, влюбен си, желаеш някого и отиваш при него, не те спира инатът, гордостта. А то пък се оказа иначе и понеже аз на 12 вече бях се влюбвала безрезервно за първи път,  по-късно се смеех на останалите (които бяха закъснели). И беше различно, влюбването на 17, 19, 25 няма нищо общо. Повече не се появих неканена някъде, повече не бях пряма, не бях нахална (когато бях влюбена). Сигурно за това не те изживях, а може би трябваше. И си мисля дали да напишеш адреса си  с химикал на ръката ми е било покана и защо не съм я приела. Сигурно така е правилно.

петък, 31 август 2018 г.


Ако не само бях държала ръката ти
И небето бе наше
Нямаше да съм сега такава
Сигурно нямаше да бие това малко сърце
Да заспива в ръцете ми
А дори да беше ми се случило
Същото ли щеще да бъде?
Позволих си щастие без теб!


петък, 22 юли 2016 г.

Мразя
как те сънувам нощем
и  в топлия въздух
бленувам дъжд.
Ръцети ти са студени
и чужди,
мълчиш.
Аз чувам
как разказваш
на други...
Защо не
на мен?

сряда, 7 декември 2011 г.

Двадесет и четвърти Юли

Летящи стартове на луди принцове,
загубили кристални мечове.
Няма ги принцесите, ни слугини, ни царкини,
само пътища от прах.
Преследват ги говорещи орли
и им казват някакви лъжи.
Къде ли са пантофките
или може би пък да са чизми,
но не на котарак.
Няма замъци дори от сняг.
В тая приказка е пълно само с принцове,
които никога не са на правилния път.

четвъртък, 1 септември 2011 г.

Деветнадесети Август

Утрешни истини, като котешки приказки.
Зелените ми нокти търсят какво да наранят,
а теб тe няма и с тях наранявам само себе си.
Как така винаги съм с разкървавени устни след тебе,
но не боли.

Иска ми се просто да заспивах,
и да сънувах,
но ти не ми позволи.
Вместо сънища ми подари
цветни нощи по софийски булеварди
и сиви сутрини в позорни спални.

Преди беше по-лесно.
Нямах нужда от слънчеви очила,
нито от такси.
Сутрин се събуждах толково близо до вкъщи.