неделя, 23 януари 2011 г.

Пристъпвам бавно, вперила поглед в земята, защото умирам от срам!!!
Става така само когато ти ме гледаш, пардон лъжа, когато ти ме изпиваш, събличаш с очи и се чувствам гола и твоя, защото начинът, по който ме разсъбличаш ме прави ничия.
Дългите ти мигли потрепват и сякаш ме галиш, дори рисуваш по кожата ми, а не оставяш следи.
Повдигам глава-плахо, срамувам се, та нали ме остави гола насред града!Лош си, защото се любуваш на моето притеснение от далече и дори нямаш намерение да ми позволиш да се облека, нито ще дойдеш, за да ме скриеш!
Зная колко много харесваш тази игра, защото тя се играе по някакви твои странно извратени правила.
Настръхвам, твърде е студено, за да ме разсъбличаш, но не мога да те спра...

Няма коментари:

Публикуване на коментар