четвъртък, 1 септември 2011 г.

Деветнадесети Август

Утрешни истини, като котешки приказки.
Зелените ми нокти търсят какво да наранят,
а теб тe няма и с тях наранявам само себе си.
Как така винаги съм с разкървавени устни след тебе,
но не боли.

Иска ми се просто да заспивах,
и да сънувах,
но ти не ми позволи.
Вместо сънища ми подари
цветни нощи по софийски булеварди
и сиви сутрини в позорни спални.

Преди беше по-лесно.
Нямах нужда от слънчеви очила,
нито от такси.
Сутрин се събуждах толково близо до вкъщи.

1 коментар: