четвъртък, 1 септември 2011 г.

Деветнадесети Август

Утрешни истини, като котешки приказки.
Зелените ми нокти търсят какво да наранят,
а теб тe няма и с тях наранявам само себе си.
Как така винаги съм с разкървавени устни след тебе,
но не боли.

Иска ми се просто да заспивах,
и да сънувах,
но ти не ми позволи.
Вместо сънища ми подари
цветни нощи по софийски булеварди
и сиви сутрини в позорни спални.

Преди беше по-лесно.
Нямах нужда от слънчеви очила,
нито от такси.
Сутрин се събуждах толково близо до вкъщи.

Той

Нашата любов е жестока, груба, безпощадна и безпардонна.
Като дете, което още опознава света.
Тая наша любов разрушава пътищата помежду ни всеки път щом се състои.
Стените се страхуват от нас.
Кожата ми мрази до полуда устните ти,
които винаги я белязват, сякаш за да може следите да викат вместо тях,
че теб те има.
Гърбът ти помни болката, която ръцете ми му причиняват,
докато тялото ми безпощадно виси във въздуха понасяйки твоята любов.
Нашата любов е жестока  и ненаситна.
Като котка открила как се влиза в клетката на славеи.
Ти разрушяваш мене и аз разрушавам тебе.
Безмилостно.