събота, 12 февруари 2011 г.

Храна, вино и цветни размисли

Улица "Дондуков", ателие на деветия етаж.Обожавам това място, заради човека, който ме очаква там.Аз съм безпределно влюбена в тези моменти, като този...Слънчев Февруари-седя пред входната врата и очаквам отключването и, предстои ми да прекарам ден, който досега не е бил и никога повече няма да бъде.
Влизам в огряната от обедното слънце стая и както всеки друг път, когато прекрачвам прага не те заварвам сама.Винаги има гости или ученици и ти винаги си в някакъв безпорядъчен вид, който те прави очарователна.Когато за пръв път слязох от асансьора на деветия етаж, ти ме чакаше приклекнала на вратата с котарак в ръцете ти  и преди да ме поздравиш с широка усмивка заяви "Забравих да кажа, че имам куче!", беше Септември, още беше лято.И сега когато идвам при теб си спомням този ден.
Мога да прекарвам цели дни при теб без да се отегча, без да остана без думи или без интерес към всичко, което ми говориш.
Не можеш да ми обърнеш внимание и ми казваш да почакам и аз чакам.
Дочаквам  всички кубчета, етюди, скици и сфери да си отидат и се подготвям за най-чудесната част от нашата среща.
Бутилката вино вече ни чака върху масата и ти ме изненадваш с още едно изкуство, което владееш.Признавам си-готвиш божествено.
Храната и виното са прелестни, но не биха били нищо ако не им се наслаждавам докато разговарям с теб.
Ти говориш цветно и аз мисля цветно.Аз ти разказвам емоционално и ти се радваш, че съм влюбена.
"Всичко в живота е любов и всеки това търси.Ако я няма нищо не е както трябва-готвенето и то е любов-ако не го усетиш и изпиташ не би направил нищо хубаво.Без любов светът е безмислен." Разказваш ми за твоите майка и татко-щастливо влюбени от шестдесетина години.Претежаващи онази несломима, романтична любов.Все още влюбени един в друг.Аз пък ти показвам моите- и те са влюбени, но тяхната любов е от онази първичната, страстна любов, която те кара да полудяваш, онази любов, която те докарва до омраза.
"Радвам се, че се разделиха иначе просто щяха да се избият-непоправимо влюбени един в друг."Ти се сещаш за "Войната на семейство Роуз".
По Star Fm тече предаване за африканска музика.Мелодиите се вливат вътре в нас, тъй както глътките вино.
С тебе си говорим за толкова много неща.Вярвам, че животът ни е събрал. И ти ми разказваш за съдбата...
Посрещаш последни гости за днес-твой съученик и приятелката му.Побелял чаровник преполовил едно столетие, а пък тя е мъничка като врабче-пеперудено влюбени пораснали хлапаци.Ти ми разказваш и за тях.Всеки намира точния когато трябва.
Идва време да си тръгвам въпреки, че никак не ми се иска.
Цветните ти думи ме придружават в хладната февруарска нощ-чак докато стигна до леглото си.
Благодаря за този ден.

вторник, 1 февруари 2011 г.

Ръж

Аз и ти насред поле от ръж.
Аз и ти, а на около ни звук.
Аз и ти сред класовете ръж.
И само повея на вятъра понася 
облаци и поклаща цъфналата ръж.
Аз и ти не сме един за друг,
но заедно летим с криле от ръж.
Хладно е високо в небесата, но 
аз ще те завия с одеало изтъкато 
от цъфналата ръж.