сряда, 26 януари 2011 г.

Вълшебник

Не се лъжи...
Не се лъжи в очите и, те са омагьосани.
Омагьоса ги един вълшебник преди повече от сто лета.
Омагьоса ги да гледат празно в него, за да не разбира никой, че тя е влюбена.
Не се лъжи...
Не се лъжи в ръцете и, те са омагьосани.
Омагьоса ги един вълшебник преди повече от сто лета.
Омагьоса ги да търсят само него, дори него да го няма на света.
Не се лъжи..
Не се лъжи в нея, тя е омагьосана.
Омагьоса я един вълшебник, омагьоса я преди повече от сто лета.

вторник, 25 януари 2011 г.

Няма да те издавам, никога не съм го правила.

Новото ми червено червило и късата ми коса те заинтригуваха.Малко съм тайна, все едно не съм оново момиче, което познаваше, чиито дълги коси обичаше да подреждаш и не се страхуваше да го целуваш, защото не оставяше никакви следи, точно както на тебе ти харесваше.
Странно, сега изглежда така сякаш и аз не съм го познавала, но не познавам и тази, която виждаш сега-все още.Първите пъти, в които я виждах в изхабеното огледало на стената на спалнята нямах представа коя е.Ако искаш можем да я опознаем заедно?
Съмнявам се, тя ти изглажда твърде трудна нали, ти обичаш по-лесните неща.
Колко пъти си казвал, че обичаш дългокосото момиче и пред колко хора си го казвал и пред колко хора си го показвал, нищо, че никой не знаеше, че вечер го водиш в леглото си и заспиваш в ръцете му, а сутрин се будиш оглеждайки се в очите му.А сега като гледаш тази девойка ти се струва, че се е превърнала в жена, преди това искаше-да порасне, но сега май те плаши.
Преди обичаше да говориш с нея и вечер я водеше на тайни места, за да я видиш , за да и поговориш и тя да те изслуша, а пък тя го правеше добре.После опиянени от интригата, в която потъвахте се качвахте в колата ти и изчезвахте в мъглата на приближаващото утро, което заплашва да ви разкрие.
Сега е друго, защото вече съм подозрителна, твърде съм тайна и загадъчна, за да съм обичана от тебе, нищо, че аз зная истината...
Сега е трудно, защото дори нощта не може да ни скрие, така както ни криеше преди, когато лъжливи заспивахме посреднощ.
Никой не знае, че съм припадала в банята ти, останала без сили от себе си, такава каквато съм била с тебе.Никой не знае, че съм се събуждала в чуждо легло, твоето, но този път чуждо...и съм пила от чужда чаша, твоята, но този път чужда.Никой не знаеше, какво точно имаш впредвид, когато свойски полагаше ръка върху разголените ми бедра докато седяхме в кафето с общите ни приятели, никой нито един от тях незнае, че всъщност им казваше, че съм твоя, а всъщност ничия.Никой не знаеше какво мислиш, когато полагаше глава върху рамото ми, след поредната нощ по софийските клубове, никой, нито един от твоите приятели, които не ме познаваха.
Никой всъщност не знае какви бяхме аз и ти.
А сега новото ми червено червило и строго изписани вежди те уплашиха, определено не съм момичето, което познаваше.А пък ти си си същият и зад уплахата ти издайнически изплува и друго...Няма да те издавам, никога не съм го правила.

неделя, 23 януари 2011 г.

Пристъпвам бавно, вперила поглед в земята, защото умирам от срам!!!
Става така само когато ти ме гледаш, пардон лъжа, когато ти ме изпиваш, събличаш с очи и се чувствам гола и твоя, защото начинът, по който ме разсъбличаш ме прави ничия.
Дългите ти мигли потрепват и сякаш ме галиш, дори рисуваш по кожата ми, а не оставяш следи.
Повдигам глава-плахо, срамувам се, та нали ме остави гола насред града!Лош си, защото се любуваш на моето притеснение от далече и дори нямаш намерение да ми позволиш да се облека, нито ще дойдеш, за да ме скриеш!
Зная колко много харесваш тази игра, защото тя се играе по някакви твои странно извратени правила.
Настръхвам, твърде е студено, за да ме разсъбличаш, но не мога да те спра...

Фалшиви

Неделно...Сякаш небето се отдалечава и ти казва, че никога няма да си като птиците!А на теб толкова много ти се иска да полетиш, да избягаш...
Фалшиви сме, а ни се иска да сме истински.
Помня прегръдките...и ако някой друг ги е видял е казал "Те са щастливи, обичат се, заедно са." Помня ръцете, очите и ако някой друг ги е видял е казал"Те са невъзможни, а трябва да са заедно, крият се сякаш са дргуги, грешни..."Помня думите и ако някой друг ги е чул е казал "Защо лъжат себе си, защо измъчват и другите с неизречените реалности на живота си?"
Къде сме всъщност, аз-лицемерката и ти-беглецът?
Защо убиваме красотата с този фалш и лъжем хората, света.Не, не, че а някого му пука за нас-лъжливите, но би трябвало поне ние самите да помислим един за друг, аз за себе си и ти за тебе!
Няма имена защото това не сме аз и ти -реалните. А искам да сме истински.